13 jun 2006, 20:52

Към Поли!

  Poesía
942 0 6




Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм,
възраждащ свят изгнил и гнусен,
отхвърляме познатия трагизъм
чрез път невинен и изкусен.
С усмивка искрена и лъчезарна
изправяш пошлостите до стената,
душата си раздаваш - благодарна
чрез поведението достойно - на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сетни сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от душите унизани
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да утвърждаваме сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
поехме в направление прагматично,
но ролята му днеска е огромна,
когато се разгръща с перо критично.
Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
защото правим хората щастливи,
пред което искрено немея,
а иначе сме мили, закачливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Кети!
    Високо ценя твоята добронамереност!
    Поздрав!
  • Здравей, Кети! Добре дошла!

    Хубав подпис си си избрала.
    Поздрав!
  • Винаги се намира още един с още глупости насреща....

  • А писателчето твърди, че ни обича и ние му вярваме!

  • Здравей, Златке!
    Сега вече портретът, който посочих като недовършен, добива своята цялост и всички претенции се поемат от неговия автор. С този текст, а и с текст, който очаквам да публикува Лъки, хвърляме пълна светлина върху авторската ни позиция, която е ориентирана към хуманното преживяване, но не изпуска от погледа си и житейските деструктивности.
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....