Jun 13, 2006, 8:52 PM

Към Поли!

  Poetry
937 0 6




Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм,
възраждащ свят изгнил и гнусен,
отхвърляме познатия трагизъм
чрез път невинен и изкусен.
С усмивка искрена и лъчезарна
изправяш пошлостите до стената,
душата си раздаваш - благодарна
чрез поведението достойно - на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сетни сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от душите унизани
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да утвърждаваме сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
поехме в направление прагматично,
но ролята му днеска е огромна,
когато се разгръща с перо критично.
Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
защото правим хората щастливи,
пред което искрено немея,
а иначе сме мили, закачливи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Кети!
    Високо ценя твоята добронамереност!
    Поздрав!
  • Здравей, Кети! Добре дошла!

    Хубав подпис си си избрала.
    Поздрав!
  • Винаги се намира още един с още глупости насреща....

  • А писателчето твърди, че ни обича и ние му вярваме!

  • Здравей, Златке!
    Сега вече портретът, който посочих като недовършен, добива своята цялост и всички претенции се поемат от неговия автор. С този текст, а и с текст, който очаквам да публикува Лъки, хвърляме пълна светлина върху авторската ни позиция, която е ориентирана към хуманното преживяване, но не изпуска от погледа си и житейските деструктивности.
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...