13.06.2006 г., 20:52

Към Поли!

938 0 6




Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм,
възраждащ свят изгнил и гнусен,
отхвърляме познатия трагизъм
чрез път невинен и изкусен.
С усмивка искрена и лъчезарна
изправяш пошлостите до стената,
душата си раздаваш - благодарна
чрез поведението достойно - на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сетни сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от душите унизани
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да утвърждаваме сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
поехме в направление прагматично,
но ролята му днеска е огромна,
когато се разгръща с перо критично.
Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
защото правим хората щастливи,
пред което искрено немея,
а иначе сме мили, закачливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Кети!
    Високо ценя твоята добронамереност!
    Поздрав!
  • Здравей, Кети! Добре дошла!

    Хубав подпис си си избрала.
    Поздрав!
  • Винаги се намира още един с още глупости насреща....

  • А писателчето твърди, че ни обича и ние му вярваме!

  • Здравей, Златке!
    Сега вече портретът, който посочих като недовършен, добива своята цялост и всички претенции се поемат от неговия автор. С този текст, а и с текст, който очаквам да публикува Лъки, хвърляме пълна светлина върху авторската ни позиция, която е ориентирана към хуманното преживяване, но не изпуска от погледа си и житейските деструктивности.
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...