13.06.2006 г., 20:52

Към Поли!

941 0 6




Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм,
възраждащ свят изгнил и гнусен,
отхвърляме познатия трагизъм
чрез път невинен и изкусен.
С усмивка искрена и лъчезарна
изправяш пошлостите до стената,
душата си раздаваш - благодарна
чрез поведението достойно - на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сетни сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от душите унизани
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да утвърждаваме сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
поехме в направление прагматично,
но ролята му днеска е огромна,
когато се разгръща с перо критично.
Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
защото правим хората щастливи,
пред което искрено немея,
а иначе сме мили, закачливи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Кети!
    Високо ценя твоята добронамереност!
    Поздрав!
  • Здравей, Кети! Добре дошла!

    Хубав подпис си си избрала.
    Поздрав!
  • Винаги се намира още един с още глупости насреща....

  • А писателчето твърди, че ни обича и ние му вярваме!

  • Здравей, Златке!
    Сега вече портретът, който посочих като недовършен, добива своята цялост и всички претенции се поемат от неговия автор. С този текст, а и с текст, който очаквам да публикува Лъки, хвърляме пълна светлина върху авторската ни позиция, която е ориентирана към хуманното преживяване, но не изпуска от погледа си и житейските деструктивности.
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...