Живот ли е това, щом си далеч от къщата,
а тя е коренът, който не трябва да изсъхва,
заминахме неуверени останала ли е същата
и сега тъгата на спомените ни лъхва.
ТОЙ работеше всеки ден за своите деца,
възпитаваше строго, като всеки родител –
пазете си здравето и напред с пълни сърца,
нека мечтата бъде вашият пътеводител.
Майчина ласка, усмивка и грижи към нас,
свежа храна, топло легло и чисти дрехи,
с радостни сълзи, прикрити с нежен глас
ТЯ посрещаше ученическите ни успехи.
Сега чакат всекидневно телефонния звън
и винаги се надпреварват кой да се обади,
денем самотни – нощем сме в техния сън,
уверено чакайки приятните ни изненади.
Желаехте да вървим само напред и ето –
далече от къщата, но назад връщане няма,
съветът ви започва да проличава, което
означава, че казаното не е било измама.
© Никица Христов Todos los derechos reservados