Към родителите

Живот ли е това, щом си далеч от къщата,

а тя е коренът, който не трябва да изсъхва,

заминахме неуверени останала ли е същата

и сега тъгата на спомените ни лъхва.

ТОЙ работеше всеки ден за своите деца,

възпитаваше строго, като всеки родител –

пазете си здравето и напред с пълни сърца,

нека мечтата бъде вашият пътеводител.

Майчина ласка, усмивка и грижи към нас,

свежа храна, топло легло и чисти дрехи,

с радостни сълзи, прикрити с нежен глас

ТЯ посрещаше ученическите ни успехи.

Сега чакат всекидневно телефонния звън

и винаги се надпреварват кой да се обади,

денем самотни – нощем сме в техния сън,

уверено чакайки приятните ни изненади.

Желаехте да вървим само напред и ето –

далече от къщата, но назад връщане няма,

съветът ви започва да проличава, което

означава, че казаното не е било измама.