21 jul 2013, 22:20

Към себе си...

  Poesía
920 1 18

Пресичаме себе си

на червено,

бързайки за себе си...

Удар!

Падаме само на крачка

до зеленото

на желаното,

когато спокойно пресичат

добрите предчувствия,

светлите мисли

и истината.

Изпускаме себе си,

гонейки себе си.

Влизаме в еднопосочни

улици-мисли,

в чувства без изход.

Забравяме да платим

синята зона на мечтите.

Вдига ни паякът на съмнението.

Изчезваме в себе си,

бързайки за себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Това за мелниците не бях го чувала, мъдро е !Поздрав и от мен!
  • Съкровени мисли и чувства! Образен стих. Да така е! Вечно бързаме... А колко хубаво би било да не бързаме, защото в бързината можем да пропуснем нещо, малко, незначително, но което би променило живота ни към хубави мигове... Някъде прочетох, че мелниците на Бог мелят бавно и Той никога не греши!
    Поздравления за този мъдър стих! Ако нещо те е засегнало неволно, моля да ме извиниш!
  • Понякога бързаме да живеем,а всъщност през цялото време сме били в чакалнята на живота! Поздравявам те за стихото!
  • Благодаря на всички...
  • Бързаме, а животът преминава покрай нас ...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...