21 июл. 2013 г., 22:20

Към себе си...

914 1 18

Пресичаме себе си

на червено,

бързайки за себе си...

Удар!

Падаме само на крачка

до зеленото

на желаното,

когато спокойно пресичат

добрите предчувствия,

светлите мисли

и истината.

Изпускаме себе си,

гонейки себе си.

Влизаме в еднопосочни

улици-мисли,

в чувства без изход.

Забравяме да платим

синята зона на мечтите.

Вдига ни паякът на съмнението.

Изчезваме в себе си,

бързайки за себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Това за мелниците не бях го чувала, мъдро е !Поздрав и от мен!
  • Съкровени мисли и чувства! Образен стих. Да така е! Вечно бързаме... А колко хубаво би било да не бързаме, защото в бързината можем да пропуснем нещо, малко, незначително, но което би променило живота ни към хубави мигове... Някъде прочетох, че мелниците на Бог мелят бавно и Той никога не греши!
    Поздравления за този мъдър стих! Ако нещо те е засегнало неволно, моля да ме извиниш!
  • Понякога бързаме да живеем,а всъщност през цялото време сме били в чакалнята на живота! Поздравявам те за стихото!
  • Благодаря на всички...
  • Бързаме, а животът преминава покрай нас ...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...