21 июл. 2013 г., 22:20

Към себе си...

918 1 18

Пресичаме себе си

на червено,

бързайки за себе си...

Удар!

Падаме само на крачка

до зеленото

на желаното,

когато спокойно пресичат

добрите предчувствия,

светлите мисли

и истината.

Изпускаме себе си,

гонейки себе си.

Влизаме в еднопосочни

улици-мисли,

в чувства без изход.

Забравяме да платим

синята зона на мечтите.

Вдига ни паякът на съмнението.

Изчезваме в себе си,

бързайки за себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Това за мелниците не бях го чувала, мъдро е !Поздрав и от мен!
  • Съкровени мисли и чувства! Образен стих. Да така е! Вечно бързаме... А колко хубаво би било да не бързаме, защото в бързината можем да пропуснем нещо, малко, незначително, но което би променило живота ни към хубави мигове... Някъде прочетох, че мелниците на Бог мелят бавно и Той никога не греши!
    Поздравления за този мъдър стих! Ако нещо те е засегнало неволно, моля да ме извиниш!
  • Понякога бързаме да живеем,а всъщност през цялото време сме били в чакалнята на живота! Поздравявам те за стихото!
  • Благодаря на всички...
  • Бързаме, а животът преминава покрай нас ...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...