Jul 21, 2013, 10:20 PM

Към себе си...

  Poetry
915 1 18

Пресичаме себе си

на червено,

бързайки за себе си...

Удар!

Падаме само на крачка

до зеленото

на желаното,

когато спокойно пресичат

добрите предчувствия,

светлите мисли

и истината.

Изпускаме себе си,

гонейки себе си.

Влизаме в еднопосочни

улици-мисли,

в чувства без изход.

Забравяме да платим

синята зона на мечтите.

Вдига ни паякът на съмнението.

Изчезваме в себе си,

бързайки за себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Това за мелниците не бях го чувала, мъдро е !Поздрав и от мен!
  • Съкровени мисли и чувства! Образен стих. Да така е! Вечно бързаме... А колко хубаво би било да не бързаме, защото в бързината можем да пропуснем нещо, малко, незначително, но което би променило живота ни към хубави мигове... Някъде прочетох, че мелниците на Бог мелят бавно и Той никога не греши!
    Поздравления за този мъдър стих! Ако нещо те е засегнало неволно, моля да ме извиниш!
  • Понякога бързаме да живеем,а всъщност през цялото време сме били в чакалнята на живота! Поздравявам те за стихото!
  • Благодаря на всички...
  • Бързаме, а животът преминава покрай нас ...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...