Към... смъртта
Усещам те...
дори и отдалече.
Заливаш ме...
със приливна вълна.
Потръпващо
с енергия облече.
Камбана заехтяла съм
в нощта.
Изгревно...
душата ми разбуди,
Ласкаво...
при своята прибра.
Запърхаха
стотици пеперуди.
Запяха славеи.
Изгря звезда.
Докосна ме...
не с пръсти, с мисълта си.
Превърна ме...
в падаща вода.
Разлях се,
като капка във дланта ти.
Изпи ме,
като мисъл след сълза.
Сега съм нова...
влюбена в греха си.
Златиста есен,
мъдра и добра.
Събирам в шепи
спомени, въпроси....
и бавно продължавам
към... смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
