Nov 3, 2010, 1:06 PM

Към... смъртта

Poetry » Philosophical

1.2K 0 24

Усещам те...
дори и отдалече.
Заливаш ме...
със приливна вълна.
Потръпващо
с енергия облече.
Камбана заехтяла съм
в нощта.

Изгревно...
душата ми разбуди,
Ласкаво...
при своята прибра.
Запърхаха
стотици пеперуди.
Запяха славеи.
Изгря звезда.

Докосна ме...
не с пръсти, с мисълта си.
Превърна ме...
в падаща вода.
Разлях се,
като капка във дланта ти.
Изпи ме,
като мисъл след сълза.

Сега съм нова...
влюбена в греха си.
Златиста есен,
мъдра и добра.
Събирам в шепи
спомени, въпроси....
и бавно продължавам
към... смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Elda (Лора)

някой път наистина я усещаме по-осезаемо..
Намигваме й свойски и се разделяме до следващата среща..

2010-11-18T16:59:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

развълнува ме, Таничка...натъжи ме...
всички вървим натам...а ти така красиво и трогателно ни го напомняш...
прегръщам те, сърдечно.

2010-11-09T09:33:40+02:00
Индиана (Криси)

Е, далече е смъртта

"Сега съм нова...
влюбена в греха си."...

Красота, поздрави, Таничка!!!

2010-11-06T22:15:28+02:00
longin (Любомир Деничин)

Поздрав Таничка....мъдра и добра....!!!

2010-11-06T17:05:02+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... по Твоя път... много раздадени Изгреви...
Щастие е да те познава човек!

2010-11-05T23:01:55+02:00