20 sept 2006, 12:16

Към Теб

  Poesía
843 0 4
Към Теб

Погледа насочен
през огледалото на всички сенки на отминалите страсти
През него аз достигам те, повдигам и целувам
Ръцете ги научих да описват твойто тяло
Сетивата усещат те натам към теб обърнати
Устните ти ги познавам, още са до мен опряни
Гласът, и него вятъра донесе
Но пак солени мисли се стичат по лицето
Създадени са в самотата

Заспиваш от страсти упоена
Заспиваш обвита в моите ръце
Които знаят как да стискат
Прехапал устните до кръв
Прехапал съм кървавия бял чаршаф

Но само молива разбира
Колко много ми се иска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Но пак солени мисли се стичат по лицето"
    Харесва ми!
    Стилът ти също!
  • има заряд! 4
  • Чувствата са някак разпиляни, наистина, но идеята и посланието се усещат.
    Порабори още!
  • Този стих е много влюбен,но някак разхвърлян като форма. Опитай в следващите да вкараш думите в някаква, макар и малка рамчица.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...