20.09.2006 г., 12:16

Към Теб

842 0 4
Към Теб

Погледа насочен
през огледалото на всички сенки на отминалите страсти
През него аз достигам те, повдигам и целувам
Ръцете ги научих да описват твойто тяло
Сетивата усещат те натам към теб обърнати
Устните ти ги познавам, още са до мен опряни
Гласът, и него вятъра донесе
Но пак солени мисли се стичат по лицето
Създадени са в самотата

Заспиваш от страсти упоена
Заспиваш обвита в моите ръце
Които знаят как да стискат
Прехапал устните до кръв
Прехапал съм кървавия бял чаршаф

Но само молива разбира
Колко много ми се иска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но пак солени мисли се стичат по лицето"
    Харесва ми!
    Стилът ти също!
  • има заряд! 4
  • Чувствата са някак разпиляни, наистина, но идеята и посланието се усещат.
    Порабори още!
  • Този стих е много влюбен,но някак разхвърлян като форма. Опитай в следващите да вкараш думите в някаква, макар и малка рамчица.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...