20 сент. 2006 г., 12:16

Към Теб

844 0 4
Към Теб

Погледа насочен
през огледалото на всички сенки на отминалите страсти
През него аз достигам те, повдигам и целувам
Ръцете ги научих да описват твойто тяло
Сетивата усещат те натам към теб обърнати
Устните ти ги познавам, още са до мен опряни
Гласът, и него вятъра донесе
Но пак солени мисли се стичат по лицето
Създадени са в самотата

Заспиваш от страсти упоена
Заспиваш обвита в моите ръце
Които знаят как да стискат
Прехапал устните до кръв
Прехапал съм кървавия бял чаршаф

Но само молива разбира
Колко много ми се иска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Но пак солени мисли се стичат по лицето"
    Харесва ми!
    Стилът ти също!
  • има заряд! 4
  • Чувствата са някак разпиляни, наистина, но идеята и посланието се усещат.
    Порабори още!
  • Този стих е много влюбен,но някак разхвърлян като форма. Опитай в следващите да вкараш думите в някаква, макар и малка рамчица.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...