Sep 20, 2006, 12:16 PM

Към Теб

  Poetry
841 0 4
Към Теб

Погледа насочен
през огледалото на всички сенки на отминалите страсти
През него аз достигам те, повдигам и целувам
Ръцете ги научих да описват твойто тяло
Сетивата усещат те натам към теб обърнати
Устните ти ги познавам, още са до мен опряни
Гласът, и него вятъра донесе
Но пак солени мисли се стичат по лицето
Създадени са в самотата

Заспиваш от страсти упоена
Заспиваш обвита в моите ръце
Които знаят как да стискат
Прехапал устните до кръв
Прехапал съм кървавия бял чаршаф

Но само молива разбира
Колко много ми се иска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но пак солени мисли се стичат по лицето"
    Харесва ми!
    Стилът ти също!
  • има заряд! 4
  • Чувствата са някак разпиляни, наистина, но идеята и посланието се усещат.
    Порабори още!
  • Този стих е много влюбен,но някак разхвърлян като форма. Опитай в следващите да вкараш думите в някаква, макар и малка рамчица.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...