dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
10 may 2007, 9:18

Къпя се под тонове депресия 

  Poesía
1140 0 5
 

Къпя се под тонове депресия

Викат ме обратно

Да се прибирам и да подреждам

Малкия си свят

В чиято кутийка се събират всичките ми парцали

И две три изветрели

Стари писма

От наивни приятелства


Ти помниш ли

Утрото

Което ни събуди неподготвени

Аз никога няма да го забравя


Никога няма да забравя как всеки един ден

Беше нов аборт

И как се раждаше все по-малко

И по-малко обич


Бях я забравил тази дума

И сега когато я казах

Нищо не ме удря

Нищо не значи


Защо се давя в тази река от спокойствие

Когато размазани на пътя

Лежат двайсет и четири години

Никога не повикали за помощ


И бавно увяхват

Всяка зима

Излезли от утробата ти


09.05.2007

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прав си пич, няма надежда.
  • хех...странно ми звучат думите,с които хората замерват депресията.тя всъщност е едно адски красиво състояние на ума.Тъжно,подтискащо и някак гениално!
  • животът е красив ако си го направиш такъв-прогони я тази дерпесия защото ще те смачка...поезията ти е прекрасна и животът ти ще е такъв когато повярваш истински в себе си и в силата си да го управляваш-УСПЕХ!!!
  • Боли от тези твои думи!!!
    Мисля,че има смисъл във всяка една изживяна секунда, не година!
    Помисли!
    Поздрав!
  • Виж какво, никак не увяхвят твоите двадест и четири години! Това си е просто депресия! Изходът от нея е сложна работа, но пък ти няма да се дадеш! Пишеш и мислиш прекрасно, такава чувствителност не се дава всекиму, но тя си боли! Господ ти е дал и лека - кой гледа на изтърканото от употреба слово с твоите очи? Благословен си!
Propuestas
: ??:??