May 10, 2007, 9:18 AM

Къпя се под тонове депресия

  Poetry
1.3K 0 5
 

Къпя се под тонове депресия

Викат ме обратно

Да се прибирам и да подреждам

Малкия си свят

В чиято кутийка се събират всичките ми парцали

И две три изветрели

Стари писма

От наивни приятелства


Ти помниш ли

Утрото

Което ни събуди неподготвени

Аз никога няма да го забравя


Никога няма да забравя как всеки един ден

Беше нов аборт

И как се раждаше все по-малко

И по-малко обич


Бях я забравил тази дума

И сега когато я казах

Нищо не ме удря

Нищо не значи


Защо се давя в тази река от спокойствие

Когато размазани на пътя

Лежат двайсет и четири години

Никога не повикали за помощ


И бавно увяхват

Всяка зима

Излезли от утробата ти


09.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прав си пич, няма надежда.
  • хех...странно ми звучат думите,с които хората замерват депресията.тя всъщност е едно адски красиво състояние на ума.Тъжно,подтискащо и някак гениално!
  • животът е красив ако си го направиш такъв-прогони я тази дерпесия защото ще те смачка...поезията ти е прекрасна и животът ти ще е такъв когато повярваш истински в себе си и в силата си да го управляваш-УСПЕХ!!!
  • Боли от тези твои думи!!!
    Мисля,че има смисъл във всяка една изживяна секунда, не година!
    Помисли!
    Поздрав!
  • Виж какво, никак не увяхвят твоите двадест и четири години! Това си е просто депресия! Изходът от нея е сложна работа, но пък ти няма да се дадеш! Пишеш и мислиш прекрасно, такава чувствителност не се дава всекиму, но тя си боли! Господ ти е дал и лека - кой гледа на изтърканото от употреба слово с твоите очи? Благословен си!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...