10.05.2007 г., 9:18

Къпя се под тонове депресия

1.3K 0 5
 

Къпя се под тонове депресия

Викат ме обратно

Да се прибирам и да подреждам

Малкия си свят

В чиято кутийка се събират всичките ми парцали

И две три изветрели

Стари писма

От наивни приятелства


Ти помниш ли

Утрото

Което ни събуди неподготвени

Аз никога няма да го забравя


Никога няма да забравя как всеки един ден

Беше нов аборт

И как се раждаше все по-малко

И по-малко обич


Бях я забравил тази дума

И сега когато я казах

Нищо не ме удря

Нищо не значи


Защо се давя в тази река от спокойствие

Когато размазани на пътя

Лежат двайсет и четири години

Никога не повикали за помощ


И бавно увяхват

Всяка зима

Излезли от утробата ти


09.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си пич, няма надежда.
  • хех...странно ми звучат думите,с които хората замерват депресията.тя всъщност е едно адски красиво състояние на ума.Тъжно,подтискащо и някак гениално!
  • животът е красив ако си го направиш такъв-прогони я тази дерпесия защото ще те смачка...поезията ти е прекрасна и животът ти ще е такъв когато повярваш истински в себе си и в силата си да го управляваш-УСПЕХ!!!
  • Боли от тези твои думи!!!
    Мисля,че има смисъл във всяка една изживяна секунда, не година!
    Помисли!
    Поздрав!
  • Виж какво, никак не увяхвят твоите двадест и четири години! Това си е просто депресия! Изходът от нея е сложна работа, но пък ти няма да се дадеш! Пишеш и мислиш прекрасно, такава чувствителност не се дава всекиму, но тя си боли! Господ ти е дал и лека - кой гледа на изтърканото от употреба слово с твоите очи? Благословен си!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...