6 oct 2011, 14:08

Кърджали

  Poesía » Civil
944 0 5

Познавам този град с родопски изгреви,
които  шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.

През времето запазил своя пулс,
заседнал в жилите му кръстопътно,
от земна святост този край е къс.
И в мене ще остане днес. Към утре.

Ще го намеря в тайните на камъка,
сред  белите пътеки на балкана.
В светилище, горяло в мене с пламъка
на хиляди молитвени камбани.

Той грее в стъпки на тракийско минало,
които до безкрая ме отнасят.
Небето там е тежко - като вино -
да се протегна, и ще го одраскам.

Познавам този град с родопски залези
и в снежната му приказка, и в зноя.
С орфеевите напеви в сърцето си,
знам - неговото утре е и мое!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...