6 oct 2011, 14:08

Кърджали

  Poesía » Civil
935 0 5

Познавам този град с родопски изгреви,
които  шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.

През времето запазил своя пулс,
заседнал в жилите му кръстопътно,
от земна святост този край е къс.
И в мене ще остане днес. Към утре.

Ще го намеря в тайните на камъка,
сред  белите пътеки на балкана.
В светилище, горяло в мене с пламъка
на хиляди молитвени камбани.

Той грее в стъпки на тракийско минало,
които до безкрая ме отнасят.
Небето там е тежко - като вино -
да се протегна, и ще го одраскам.

Познавам този град с родопски залези
и в снежната му приказка, и в зноя.
С орфеевите напеви в сърцето си,
знам - неговото утре е и мое!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...