Кърджали
Познавам този град с родопски изгреви,
които шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.
През времето запазил своя пулс,
заседнал в жилите му кръстопътно,
от земна святост този край е къс.
И в мене ще остане днес. Към утре.
Ще го намеря в тайните на камъка,
сред белите пътеки на балкана.
В светилище, горяло в мене с пламъка
на хиляди молитвени камбани.
Той грее в стъпки на тракийско минало,
които до безкрая ме отнасят.
Небето там е тежко - като вино -
да се протегна, и ще го одраскам.
Познавам този град с родопски залези
и в снежната му приказка, и в зноя.
С орфеевите напеви в сърцето си,
знам - неговото утре е и мое!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
