Oct 6, 2011, 2:08 PM

Кърджали

  Poetry » Civic
936 0 5

Познавам този град с родопски изгреви,
които  шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.

През времето запазил своя пулс,
заседнал в жилите му кръстопътно,
от земна святост този край е къс.
И в мене ще остане днес. Към утре.

Ще го намеря в тайните на камъка,
сред  белите пътеки на балкана.
В светилище, горяло в мене с пламъка
на хиляди молитвени камбани.

Той грее в стъпки на тракийско минало,
които до безкрая ме отнасят.
Небето там е тежко - като вино -
да се протегна, и ще го одраскам.

Познавам този град с родопски залези
и в снежната му приказка, и в зноя.
С орфеевите напеви в сърцето си,
знам - неговото утре е и мое!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...