6.10.2011 г., 14:08

Кърджали

939 0 5

Познавам този град с родопски изгреви,
които  шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.

През времето запазил своя пулс,
заседнал в жилите му кръстопътно,
от земна святост този край е къс.
И в мене ще остане днес. Към утре.

Ще го намеря в тайните на камъка,
сред  белите пътеки на балкана.
В светилище, горяло в мене с пламъка
на хиляди молитвени камбани.

Той грее в стъпки на тракийско минало,
които до безкрая ме отнасят.
Небето там е тежко - като вино -
да се протегна, и ще го одраскам.

Познавам този град с родопски залези
и в снежната му приказка, и в зноя.
С орфеевите напеви в сърцето си,
знам - неговото утре е и мое!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...