Кървава отрова

Кърваво вино в кристален бокал,

розата алена вехне сама.

Някой нехайно мечтите приспал,

в спомен се дави надежда една.

Шепне безгласно угаснала страст,

тлеят в очите небесни искри.

Черна прокоба сега е на власт.

Беше ли сън, или болка дори?

Истини парят, но гаснат със стон ,

виното капе— забрава в нощта.

горест могъща, седяща на трон—

моята обич… и твоя вина.

Сладка измама сред Мрака горчив

рана отвори за лъч светлина,

жадна за още бокала изпих,

плащам за крясъка с миг тишина .

Смея се уж, но ридая от гняв,

рози обвиват ме с дъхав воал.

Пътят към края е избора прав,

чувствам отровата в своя бокал...