17 июн. 2025 г., 06:42

Кървава отрова

213 0 0

Кърваво вино в кристален бокал,

розата алена вехне сама.

Някой нехайно мечтите приспал,

в спомен се дави надежда една.

 

Шепне безгласно угаснала страст,

тлеят в очите небесни искри.

Черна прокоба сега е на власт.

Беше ли сън, или болка дори?

 

Истини парят, но гаснат със стон ,

виното капе— забрава в нощта.

горест могъща, седяща на трон—

моята обич… и твоя вина.

 

Сладка измама сред Мрака горчив

рана отвори за лъч светлина,

жадна за още бокала изпих,

плащам за крясъка с миг тишина .

 

Смея се уж, но ридая от гняв,

рози обвиват ме с дъхав воал.

Пътят към края е избора прав,

чувствам отровата в своя бокал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...