17 июн. 2025 г., 06:42

Кървава отрова

205 0 0

Кърваво вино в кристален бокал,

розата алена вехне сама.

Някой нехайно мечтите приспал,

в спомен се дави надежда една.

 

Шепне безгласно угаснала страст,

тлеят в очите небесни искри.

Черна прокоба сега е на власт.

Беше ли сън, или болка дори?

 

Истини парят, но гаснат със стон ,

виното капе— забрава в нощта.

горест могъща, седяща на трон—

моята обич… и твоя вина.

 

Сладка измама сред Мрака горчив

рана отвори за лъч светлина,

жадна за още бокала изпих,

плащам за крясъка с миг тишина .

 

Смея се уж, но ридая от гняв,

рози обвиват ме с дъхав воал.

Пътят към края е избора прав,

чувствам отровата в своя бокал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...