Jun 17, 2025, 6:42 AM

Кървава отрова

  Poetry » Love
194 0 0

Кърваво вино в кристален бокал,

розата алена вехне сама.

Някой нехайно мечтите приспал,

в спомен се дави надежда една.

 

Шепне безгласно угаснала страст,

тлеят в очите небесни искри.

Черна прокоба сега е на власт.

Беше ли сън, или болка дори?

 

Истини парят, но гаснат със стон ,

виното капе— забрава в нощта.

горест могъща, седяща на трон—

моята обич… и твоя вина.

 

Сладка измама сред Мрака горчив

рана отвори за лъч светлина,

жадна за още бокала изпих,

плащам за крясъка с миг тишина .

 

Смея се уж, но ридая от гняв,

рози обвиват ме с дъхав воал.

Пътят към края е избора прав,

чувствам отровата в своя бокал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...