17.06.2025 г., 6:42

Кървава отрова

193 0 0

Кърваво вино в кристален бокал,

розата алена вехне сама.

Някой нехайно мечтите приспал,

в спомен се дави надежда една.

 

Шепне безгласно угаснала страст,

тлеят в очите небесни искри.

Черна прокоба сега е на власт.

Беше ли сън, или болка дори?

 

Истини парят, но гаснат със стон ,

виното капе— забрава в нощта.

горест могъща, седяща на трон—

моята обич… и твоя вина.

 

Сладка измама сред Мрака горчив

рана отвори за лъч светлина,

жадна за още бокала изпих,

плащам за крясъка с миг тишина .

 

Смея се уж, но ридая от гняв,

рози обвиват ме с дъхав воал.

Пътят към края е избора прав,

чувствам отровата в своя бокал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...