Кървава отрова
Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст,
тлеят в очите небесни искри.
Черна прокоба сега е на власт.
Беше ли сън, или болка дори?
Истини парят, но гаснат със стон ,
виното капе— забрава в нощта.
горест могъща, седяща на трон—
моята обич… и твоя вина.
Сладка измама сред Мрака горчив
рана отвори за лъч светлина,
жадна за още бокала изпих,
плащам за крясъка с миг тишина .
Смея се уж, но ридая от гняв,
рози обвиват ме с дъхав воал.
Пътят към края е избора прав,
чувствам отровата в своя бокал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени