19 sept 2015, 19:21

Късче лава

  Poesía » Otra
1.2K 0 16

                                                   К Ъ С Ч Е   Л А В А

 

 

                                                  Светът  е паднала въздишка

                                                  по грешка в земния предел.

                                                  Преди мигът да я поиска

                                                  тук някой беше я довел.

 

                                                  Тя остров е или планета

                                                  със обетована земя,

                                                  а може би една комета

                                                  сред милиони светила?

 

                                                 Не зная. Аз от късче лава

                                                 съм част от Здрава канара,

                                                 където Божията слава

                                                 в мен плодна нива разора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хресaх !Впечaтли ме, изкaзaно нa един дъх, И aз вярвaм, че е тaкa/имaм едно стихче"Мечтите ми" и тaм имa лaвa...Дa се докоснеш мислено дa невъзможното дa предположиш е възход!
  • Харесва ми - собствен почерк, задълбоченост, това е безценно! Поздрав!
  • Хубав стих мила !Докосна ме с любовта си и с нежният полъх на нашето сътворение!За Бог и неговите чеда любими!!!До нови мила!!!
  • Хубав стих. Аплодисменти!
  • Хареса ми, както винаги хубав стих! Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...