19.09.2015 г., 19:21

Късче лава

1.2K 0 16

                                                   К Ъ С Ч Е   Л А В А

 

 

                                                  Светът  е паднала въздишка

                                                  по грешка в земния предел.

                                                  Преди мигът да я поиска

                                                  тук някой беше я довел.

 

                                                  Тя остров е или планета

                                                  със обетована земя,

                                                  а може би една комета

                                                  сред милиони светила?

 

                                                 Не зная. Аз от късче лава

                                                 съм част от Здрава канара,

                                                 където Божията слава

                                                 в мен плодна нива разора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хресaх !Впечaтли ме, изкaзaно нa един дъх, И aз вярвaм, че е тaкa/имaм едно стихче"Мечтите ми" и тaм имa лaвa...Дa се докоснеш мислено дa невъзможното дa предположиш е възход!
  • Харесва ми - собствен почерк, задълбоченост, това е безценно! Поздрав!
  • Хубав стих мила !Докосна ме с любовта си и с нежният полъх на нашето сътворение!За Бог и неговите чеда любими!!!До нови мила!!!
  • Хубав стих. Аплодисменти!
  • Хареса ми, както винаги хубав стих! Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...