13 oct 2021, 21:55  

Къща без прозорци 

  Poesía » De amor
613 6 10

КЪЩА БЕЗ ПРОЗОРЦИ

 

Съшивам си небе – да бъде дом

на птици, изоставени от ято,

което – отлетяло мълчешком,

отмъкнало е спомена за лято.

 

Смехът навярно ме отдалечи

от хората, които не познавам.

Но за да виждам, нужни са очи,

с които съм те плакала по залез.

 

И сламата бленува пролетта –

защото е била родилна ясла.

Аз няма да тълкувам след съня

мита за безпределно щастие.

 

Недей забравя, че си бил до мен,

макар да спиш до рамото на друга.

Човекът поначало е роден

да търси любовта. Дори да губи.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??