yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
13.10.2021 г., 21:55 ч.  

Къща без прозорци 

  Поезия » Любовна
876 6 10

КЪЩА БЕЗ ПРОЗОРЦИ

 

Съшивам си небе – да бъде дом

на птици, изоставени от ято,

което – отлетяло мълчешком,

отмъкнало е спомена за лято.

 

Смехът навярно ме отдалечи

от хората, които не познавам.

Но за да виждам, нужни са очи,

с които съм те плакала по залез.

 

И сламата бленува пролетта –

защото е била родилна ясла.

Аз няма да тълкувам след съня

мита за безпределно щастие.

 

Недей забравя, че си бил до мен,

макар да спиш до рамото на друга.

Човекът поначало е роден

да търси любовта. Дори да губи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??