Къща без прозорци
КЪЩА БЕЗ ПРОЗОРЦИ
Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи
от хората, които не познавам.
Но за да виждам, нужни са очи,
с които съм те плакала по залез.
И сламата бленува пролетта –
защото е била родилна ясла.
Аз няма да тълкувам след съня
мита за безпределно щастие.
Недей забравя, че си бил до мен,
макар да спиш до рамото на друга.
Човекът поначало е роден
да търси любовта. Дори да губи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
