28 may 2019, 20:24

Къща и дом

  Poesía
619 0 1

Че имам къща със градина,

изпълва мойто същество.

И радостта през мене мина,

като значимо празненство.

Какво е къщата без хора

или градина без цветя?

И подреден да бъде двора,

жената център да е тя.

Запретнала сама ръкави

и сред цветя в различен сорт,

жена магията им прави,

а аз със нея пък съм горд.

И както казал е народа

в такива случаи, нали,

че знак за чистата природа

е само град да не вали.

А къщата мъжът я прави

и той я пази, и от взлом.

Жена ли вкъщи се изправи,

от нея тя пък прави дом!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...