May 28, 2019, 8:24 PM

Къща и дом

  Poetry
617 0 1

Че имам къща със градина,

изпълва мойто същество.

И радостта през мене мина,

като значимо празненство.

Какво е къщата без хора

или градина без цветя?

И подреден да бъде двора,

жената център да е тя.

Запретнала сама ръкави

и сред цветя в различен сорт,

жена магията им прави,

а аз със нея пък съм горд.

И както казал е народа

в такива случаи, нали,

че знак за чистата природа

е само град да не вали.

А къщата мъжът я прави

и той я пази, и от взлом.

Жена ли вкъщи се изправи,

от нея тя пък прави дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....