Че имам къща със градина,
изпълва мойто същество.
И радостта през мене мина,
като значимо празненство.
Какво е къщата без хора
или градина без цветя?
И подреден да бъде двора,
жената център да е тя.
Запретнала сама ръкави
и сред цветя в различен сорт,
жена магията им прави,
а аз със нея пък съм горд.
И както казал е народа
в такива случаи, нали,
че знак за чистата природа
е само град да не вали.
А къщата мъжът я прави
и той я пази, и от взлом.
Жена ли вкъщи се изправи,
от нея тя пък прави дом!
© Никола Апостолов Всички права запазени