Родна къща, по човешки жива! -

Споменът за нея уповава!

И душа ведно се с нея слива!

И сърце се с болка разтуптява...

Зидовете - стражи мълчаливи,

по верандите - цветя, за ласка жални,

а прозорците - блестящи, причудливи...

Ех, години детски, изначални!...

Къщо родна, родно ле огнище -

майчино и бащино, и милно! -

Обичта по теб не се засища,

колкото и да е преобилна...

Ех ти, извор на небесна чистота,

в себе си събрал с любов света!...