Родна къща, по човешки жива! -
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи,
по верандите - цветя, за ласка жални,
а прозорците - блестящи, причудливи...
Ех, години детски, изначални!...
Къщо родна, родно ле огнище -
майчино и бащино, и милно! -
Обичта по теб не се засища,
колкото и да е преобилна... ...