СОЛАР (Дима)
224 919
6 jun 2008, 21:09

Късна пролет 

  Poesía
587 0 8

Мириса си

дърветата раздвижиха,

над главите

тишина виси

и красота блика,

от благословия

докосната -

усещане за величие

и срам -

предразсъдъци креят

в мен, че ми е лудо,

лудо, лудо...

Луна се носи

зад нощен облак,

 с мека светлина,

кехлибарена,

обла луна -

собственото ми сърце,

горе пулсира...

натежава тишината

от жужене на пчела

в липата закъсняла,

от копнеж по летенето

линее -

носи за мен

сребърен екран -

сънят ми

там се настанява.

Късна пролет -

в сърцето ми

мъничко стръкче тъга

покълва -

отиваш си, кралице

на сезоните...

 

© Дима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??