Jun 6, 2008, 9:09 PM

Късна пролет

  Poetry
748 0 8

Мириса си

дърветата раздвижиха,

над главите

тишина виси

и красота блика,

от благословия

докосната -

усещане за величие

и срам -

предразсъдъци креят

в мен, че ми е лудо,

лудо, лудо...

Луна се носи

зад нощен облак,

 с мека светлина,

кехлибарена,

обла луна -

собственото ми сърце,

горе пулсира...

натежава тишината

от жужене на пчела

в липата закъсняла,

от копнеж по летенето

линее -

носи за мен

сребърен екран -

сънят ми

там се настанява.

Късна пролет -

в сърцето ми

мъничко стръкче тъга

покълва -

отиваш си, кралице

на сезоните...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...