Късна пролет
Мириса си
дърветата раздвижиха,
над главите
тишина виси
и красота блика,
от благословия
докосната -
усещане за величие
и срам -
предразсъдъци креят
в мен, че ми е лудо,
лудо, лудо...
Луна се носи
зад нощен облак,
с мека светлина,
кехлибарена,
обла луна -
собственото ми сърце,
горе пулсира...
натежава тишината
от жужене на пчела
в липата закъсняла,
от копнеж по летенето
линее -
носи за мен
сребърен екран -
сънят ми
там се настанява.
Късна пролет -
в сърцето ми
мъничко стръкче тъга
покълва -
отиваш си, кралице
на сезоните...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
