Късна среща (отговор на "Писмо" - 22.10.2005) - Verso: De amor De desi nova (Весела Йотова)

11 feb 2010, 18:44

Poesía » De amor

1145 0 2

Здравей, приятелко,

как те търсих, но беше заминала,

ден след ден на вратата звънях.

Трудно, но успях да забравя

или бях, но до днес.

Споменът върна се, по-силен дори

и сърцето ми лудо отново заби.

Аз те каня... да се видим,

по кафе ще ни дойде добре,

само толкоз сега ти предлагам,

ще разказвам, щом те видя в лице.

Мина време, беше доста отдавна,

не намерих сили да разкрия това,

страх в душите бяхме събрали,

а сега е късно вече за нас.

Но ела във кафето познато,

ще разкажем набързо кой, как живя,

има толкова много неща да си кажем,

ще съм точен, ела, че те чакам във пет.

Н.П

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

desi nova (Весела Йотова)

2010-02-12T09:33:46+02:00

Ами нали все пак пишем,за да успеем да развълнуваме.Не всеки стих е преживян,но приятелските истории са много добро вдъхновение.Почти всеки е преживял нещо подобно.И да може да е клише,но когато вълнуваме душата си,ние живеем.
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-02-11T22:17:24+02:00

сигурно е много трогателно за този, на когото е посветено
за другия читател обаче - това е само клише... - нищо, което да развълнува, трогне....абе да звучи интересно поне!

...