desi nova (Весела Йотова)
139 145
11 февр. 2010 г., 18:44

Късна среща (отговор на "Писмо" - 22.10.2005) 

  Поэзия » Любовная
966 0 2

Здравей, приятелко,

как те търсих, но беше заминала,

ден след ден на вратата звънях.

Трудно, но успях да забравя

или бях, но до днес.

Споменът върна се, по-силен дори

и сърцето ми лудо отново заби.

Аз те каня... да се видим,

по кафе ще ни дойде добре,

само толкоз сега ти предлагам,

ще разказвам, щом те видя в лице.

Мина време, беше доста отдавна,

не намерих сили да разкрия това,

страх в душите бяхме събрали,

а сега е късно  вече за нас.

Но ела във кафето познато,

ще разкажем набързо кой, как живя,

има толкова много неща да си кажем,

ще съм точен, ела, че те чакам  във  пет.

 

Н.П

© Весела Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами нали все пак пишем,за да успеем да развълнуваме.Не всеки стих е преживян,но приятелските истории са много добро вдъхновение.Почти всеки е преживял нещо подобно.И да може да е клише,но когато вълнуваме душата си,ние живеем.
  • сигурно е много трогателно за този, на когото е посветено
    за другия читател обаче - това е само клише... - нищо, което да развълнува, трогне....абе да звучи интересно поне!

    ...
Предложения
: ??:??