Късна среща (отговор на "Писмо" - 22.10.2005)
1.4K
0
2
Здравей, приятелко,
как те търсих, но беше заминала,
ден след ден на вратата звънях.
Трудно, но успях да забравя
или бях, но до днес.
Споменът върна се, по-силен дори
и сърцето ми лудо отново заби.
Аз те каня... да се видим,
по кафе ще ни дойде добре,
само толкоз сега ти предлагам,
ще разказвам, щом те видя в лице.
Мина време, беше доста отдавна,
не намерих сили да разкрия това,
страх в душите бяхме събрали,
а сега е късно вече за нас.
Но ела във кафето познато,
ще разкажем набързо кой, как живя,
има толкова много неща да си кажем,
ще съм точен, ела, че те чакам във пет.
Н.П
© Весела Йотова All rights reserved.
