Късна среща (отговор на "Писмо" - 22.10.2005) - стих: Любовна от desi nova (Весела Йотова)

11.02.2010 г., 18:44 ч.

Поезия » Любовна

965 0 2

Здравей, приятелко,

как те търсих, но беше заминала,

ден след ден на вратата звънях.

Трудно, но успях да забравя

или бях, но до днес.

Споменът върна се, по-силен дори

и сърцето ми лудо отново заби.

Аз те каня... да се видим,

по кафе ще ни дойде добре,

само толкоз сега ти предлагам,

ще разказвам, щом те видя в лице.

Мина време, беше доста отдавна,

не намерих сили да разкрия това,

страх в душите бяхме събрали,

а сега е късно вече за нас.

Но ела във кафето познато,

ще разкажем набързо кой, как живя,

има толкова много неща да си кажем,

ще съм точен, ела, че те чакам във пет.

Н.П

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

desi nova (Весела Йотова)

2010-02-12T09:33:46+02:00

Ами нали все пак пишем,за да успеем да развълнуваме.Не всеки стих е преживян,но приятелските истории са много добро вдъхновение.Почти всеки е преживял нещо подобно.И да може да е клише,но когато вълнуваме душата си,ние живеем.
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-02-11T22:17:24+02:00

сигурно е много трогателно за този, на когото е посветено
за другия читател обаче - това е само клише... - нищо, което да развълнува, трогне....абе да звучи интересно поне!

...