Късната есен

21 oct 2012, 22:18

Poesía

627 1 5

Синьо небето по здрач посивя,

навярно дъжд ще вали призори,

или над сухите вече нивя

в сън ще полегнат бели слани.

Вятърът палав във шепи с листа

пее пак своята шарена песен.

Литнаха птици към юг на ята

и запристъпва късната есен.

Сбрани гроздове във бъчви кипят.

Ширата по вените буйно лудува.

Саксии прибрани дома ми красят

и с мене в късната есен танцуват.

Бликна в очите ми тиха сълза

по лято, което във мен не заспива.

Събудих се. С капки и сънна мъгла

октомври със топлите дни се сбогува.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bezzhichen (Безжичен)

2012-11-02T08:49:52+02:00

В омаята на нашето безбрежие, търсим своя бряг във времето - а то редува своите сезони, и ние знаем - няма край, а само по-нататък... И със стихове, и с мисли, и с мечтания, и с действия за някого - ще има смисъл, даже и да идва зима! След прекрасния октомври!
Ето каква прекрасна провокация към мисловния ми процес отправи твоето послание !
ekstasis (Михаил Цветански)

2012-10-23T09:19:00+03:00

Джейни...понякога късната есен прилича на ранна пролет! Всичко е в нас, нали, каквато си я направим...
Обичам да те чета
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2012-10-22T22:15:49+03:00

!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2012-10-21T22:50:32+03:00

Хубаво и тъжно, като есента!Поздрав, Жени
feia (Вилдан Сефер)

2012-10-21T22:32:52+03:00

Толкова е хубаво, Джейни! Поздрав!
<a href=" http://vbox7.com/play:ede4f564cd " target="_blank">Музика >>> </a>