Късната есен
Синьо небето по здрач посивя,
навярно дъжд ще вали призори,
или над сухите вече нивя
в сън ще полегнат бели слани.
Вятърът палав във шепи с листа
пее пак своята шарена песен.
Литнаха птици към юг на ята
и запристъпва късната есен.
Сбрани гроздове във бъчви кипят.
Ширата по вените буйно лудува.
Саксии прибрани дома ми красят
и с мене в късната есен танцуват.
Бликна в очите ми тиха сълза
по лято, което във мен не заспива.
Събудих се. С капки и сънна мъгла
октомври със топлите дни се сбогува.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
!
