19 jul 2016, 16:07

Късно

  Poesía » Otra
578 1 4

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи.

Повика ме тя до прозореца
и се скри в светлината на улична лампа.
Главата ми - кошер затворен;
душата ми спи; сърце танцува самба.

Не ми се играе сега
на асоциации с безсънната,
Но аз съм ù жива вода,
и мислите мои 
жадува бездънно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първанова, Петрова, Мезева, зарадвахте ме!

    А пък самотата
    с всички май дружи,
    ала няма как, горката,
    със приятели едни
    и същи
    тя да бъде денонощно,
    и компания мени,
    щото не е вездесъща.
  • Чудесно, Бърнс!
  • Хубав стих!!!
  • Понякога се случва и това,
    в съня да ни навлезе Самотата,
    но много и е скучно в самота,
    за туй намира си приятел.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...