Burns
228 1006
19.07.2016 г., 16:07 ч.

Късно 

  Поезия » Друга
396 1 4

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи.

Повика ме тя до прозореца
и се скри в светлината на улична лампа.
Главата ми - кошер затворен;
душата ми спи; сърце танцува самба.

Не ми се играе сега
на асоциации с безсънната,
Но аз съм ù жива вода,
и мислите мои 
жадува бездънно.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първанова, Петрова, Мезева, зарадвахте ме!

    А пък самотата
    с всички май дружи,
    ала няма как, горката,
    със приятели едни
    и същи
    тя да бъде денонощно,
    и компания мени,
    щото не е вездесъща.
  • Чудесно, Бърнс!
  • Хубав стих!!!
  • Понякога се случва и това,
    в съня да ни навлезе Самотата,
    но много и е скучно в самота,
    за туй намира си приятел.
Предложения
: ??:??