Късно

Поэзия » Другая

582 1 4

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи.

Повика ме тя до прозореца
и се скри в светлината на улична лампа.
Главата ми - кошер затворен;
душата ми спи; сърце танцува самба.

Не ми се играе сега
на асоциации с безсънната,
Но аз съм ù жива вода,
и мислите мои
жадува бездънно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Burns

Първанова, Петрова, Мезева, зарадвахте ме!

А пък самотата
с всички май дружи,
ала няма как, горката,
със приятели едни
и същи
тя да бъде денонощно,
и компания мени,
щото не е вездесъща.

2016-07-20T12:22:10+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Чудесно, Бърнс!

2016-07-20T11:20:31+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Хубав стих!!!

2016-07-20T00:17:25+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Понякога се случва и това,
в съня да ни навлезе Самотата,
но много и е скучно в самота,
за туй намира си приятел.

2016-07-19T16:33:16+03:00