Jul 19, 2016, 4:07 PM

Късно

  Poetry » Other
580 1 4

Нощта ме изхвърли от леглото,
ей така, изведнъж, със ритник.
Не беше сама, а самотна
и припряно затърка присвити очи.

Повика ме тя до прозореца
и се скри в светлината на улична лампа.
Главата ми - кошер затворен;
душата ми спи; сърце танцува самба.

Не ми се играе сега
на асоциации с безсънната,
Но аз съм ù жива вода,
и мислите мои 
жадува бездънно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Първанова, Петрова, Мезева, зарадвахте ме!

    А пък самотата
    с всички май дружи,
    ала няма как, горката,
    със приятели едни
    и същи
    тя да бъде денонощно,
    и компания мени,
    щото не е вездесъща.
  • Чудесно, Бърнс!
  • Хубав стих!!!
  • Понякога се случва и това,
    в съня да ни навлезе Самотата,
    но много и е скучно в самота,
    за туй намира си приятел.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...