31 mar 2009, 19:04

Късно е

  Poesía
1.4K 0 15

 

Защо не ми показа обичта си?

На думи беше щедър и богат,

а на дела посяваше гнева си

и вечния непоклатим инат.

 

Когато молех те за капка нежност

и търсех в теб частица топлина,

ти рееше се в нощната безбрежност

и галеше поредната жена.

 

Защо не ме предпази от обида?

Молбите ми защо не пощади?

Простила бих, преди да си отида,

а днес е вече късно  за сълзи.

 

Макар сърцето силно да бушува

и тялото да тръпне от копнеж,

за мен животът с теб не съществува,

отнесе го последният метеж.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • истинско, тъжно и изстрадано...
    как съм пропуснала...с обич, Наташа.
  • Много силен стих! Хареса ми и ше те чета с удоволствие!
  • Поредното доказателство, че болката ражда най-силните стихове! Комплименти Нати!
  • Никога не казвай никога...
    Древни мъдреци твърдят, че прошката е най-голямото наказание...
    Поздрави за силния, докосващ сърцето стих! Много ми хареса!
  • Вчера не можех да го отворя, но сега прочетох!
    Много хубав стих! Поздрав!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...