Късно е
Защо не ми показа обичта си?
На думи беше щедър и богат,
а на дела посяваше гнева си
и вечния непоклатим инат.
Когато молех те за капка нежност
и търсех в теб частица топлина,
ти рееше се в нощната безбрежност
и галеше поредната жена.
Защо не ме предпази от обида?
Молбите ми защо не пощади?
Простила бих, преди да си отида,
а днес е вече късно за сълзи.
Макар сърцето силно да бушува
и тялото да тръпне от копнеж,
за мен животът с теб не съществува,
отнесе го последният метеж.
© Наташа Басарова All rights reserved.
